Тайландските монаси, без значение на каква възраст (от 8 до 80 и повече години), винаги трябва да се почитат. Ако в автобус монах пожелае да седне, трябва да му направите място и да застанете така, че да не го притискате.

Жените не бива да имат никакъв контакт с монасите, в противен случай монасите трябва да минат през пречистващ ритуал. Ако някоя жена пожелае да даде нещо на монах, тя трябва да помоли някой мъж да го стори вместо нея. Или пък монахът да протегне края на своята роба, за да може жената да остави там своя дар за него. В крайния случай тя може да остави подаянието на пода. Като правило тайландските монаси избягват ръкуването.

Може лесно да познаем тайландските монаси по техните жълто-шафранови дрехи. Според традицията платът за техните дрехи се е правил от саваните на починалите. Саваните почиствали и боядисвали със сока от южен тропически плод, който се нарича джек-фрут, а после ги оставяли в пещери, докато платът не ставал ярко-оранжев. После монасите носили тези дрехи докато те не се разпадали от само себе си.